Не си разбрал?

Да ти обясня тогава.

Представи си, че си една гора. Борова.

Виждам те аз и си казвам - ей каква хубава гора.

И си продължавам. Защото не ми си ходи в гората - море искам.

Налага се, решила съм – море ми трябва.

Само че по някое време се заслушвам, чувам, че шумиш на вятъра и си казвам – ей, чуй морето как шуми. И с затворени очи решавам, че ти май не си гора. Май по-скоро си море.

А аз първия път сигурно съм сбъркала.

Тръгвам към морето и колкото по-на дълбоко влизам, толкова повече започвам да се губя.

Търся и не намирам каквото ми трябва.

Събирам шишарките от земята.

Много са хубави, ама какво да ги правя?

Аз исках мидички.